Ползи и вреди от плоския данък

От 2008 г. в България се прилага пропорционален (плосък) данък върху доходите на физическите лица. Смисълът на пропорционалния данък е, че всички облагаеми доходи, независимо от размера им, се облагат с една и съща ставка от 10%. Това означава, че няма необлагаем минимум.

Ползи

Хора със свободни професии или със силно вариращо трудово възнаграждение е възможно през някои месеци да не получат изобщо доходи, докато през други месеци те да са високи. При пропорционален данък сборът от сумите, които се плащат месечно е равна на годишното задължение. При прогресивен данък първо се плащат месечните задължения, след края на годината се изчислява годишното задължение и накрая се установява разликата, като е възможно лицето да е платило повече. Така то на практика е кредитирало държавата и ще трябва да изчака да му се възстанови надплатеното.

Например, ако данъкоплатецът има доход 10 000 лв., 20 000 лв. и 60 000 лв. за три последователни години, общият данък, който ще плати при посочената скала, е 10 000 лв. Ако той получи по 30 000 лв. през всяка от тези три години (общата сума отново е 90 000 лв.), тогава данъчното задължение е 9 000 лв. Тоест заради наличието на изкривявания в резултат от прогресивната скала данъкоплатецът ще е ощетен с 1 000 лв.

Вреди

Един от основните аргументи срещу плоския данък е, че той увеличава неравенството на доходите. Пропорционалната данъчна ставка запазва съотношението между доходите на хората преди и след облагането. Ако облагаемият доход е 500 лв., данъчното задължение е 50 лв., а нетният доход след облагане е 450 лв. Ако доходът е 2 000 лв., данъкът е 200 лв., а нетният доход е 1 800 лв. Така съотношението преди облагане е 1:4 (500/2000), точно толкова колкото е след облагане (450/1 800). Следователно факторът, който всъщност определя неравенството в случая, е не размерът на данъка, а доходът преди облагане. Този доход зависи най-вече от производителността на труда.

Друг аргумент е, че плоският данък увеличава бедността. Фактът, че всеки допълнителен лев, който изкарват хората, се облага с една и съща ставка, означава, че по този начин държавата не се опитва да ги дестимулира да работят повече. Наличието на прогресивно облагане (по-високи ставки при по-високи доходи) влияе върху решенията да се работи или да се почива. Колкото по-висока е данъчната ставка, с която се облага всеки допълнително изработен лев, толкова по-малка част от него остава за човека. По този начин стимулът да се работи и произвежда повече намалява. Бедността е резултат, не от данъка, а от ниската база, върху която е наложен.